Нов опит за създаване на морски арбитраж
На 25 юни – Международен ден на моряка, в рамките на 20-ата годишнина на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, в програмата на лятната сесия на Юридическия факултет, по инициатива на Българската морска камара (БМК) и Института по морско право и логистика (ИМПЛ) се проведе дискусионна кръгла маса на тема: „Извънсъдебни способи за разрешаване на морски и речни правни спорове и необходимост от създаване на специализиран арбитраж”.
Форумът събра академични и действащи юристи, представители на морския бизнес и различни негови браншови организации. Първи говориха организаторите – председателят на БМК к.д.п. Богдан Богданов и председателят на ИМПЛ проф. д-р Иван Лазаров, а след тях двамата гости – чл. кор. проф. Александър Янков – съдия в Международния трибунал по морско право в Хамбург, и проф. д-р Франк Цимер от Морския институт във Варнемюнде, Германия. Те изложиха историята, теорията, чуждия опит, обстоятелствата и необходимостта от създаване на морски арбитраж в България.
Досегашните опити в това направление са неуспешни – нито в рамките на Арбитражния съд към Външнотърговската палата, нито в рамките на разгледалия само две дела арбитраж към Черноморската асоциация на корабособстваниците, нито като морски арбитраж към БМК, както е записано в устава й (чл. 4, ал. 7) още при нейното създаване. Неефективен се е оказал и арбитражът към Българската асоциация по морско право, създаден в София. Организаторите плюс по-голямата част от 18-те изказали се по време на дискусията защитаваха тезата, че морският арбитраж е необходимост, породена от живота – извънсъдебното решаване на правния спор е по-бързо, по-евтино, гъвкаво и конфиденциално, то съхранява доверието и колегиалността между опонентите. Подобен подход има дългогодишен чужд опит, трупан в морските арбитражи в Лондон, Париж, Хамбург, Ню Йорк, Маями, Токио, Шанхай, Сингапур, Манила и др. Заседание на УС на БМК на 6 април т.г. дава ход на усилията съвместно с ИМПЛ да се създаде морски арбитраж у нас.Проект за негов устав бе обсъден на последната кръгла маса. Конструктивните предложения бяха по посока на включване на речната съставляваща в обхвата на арбитража (морски и речен), както и дейностите, съпътстващи морските превози, механизмите и критериите за попълване на листата на арбитрите, необходимостта от диспашорско бюро и т.н. Самият акт на създаване на арбитраж трябва да е решен законодателно. Възникна идея за включване на „арбитражна” клауза като елемент на типовите морски договори и т.н.
Едно изказване категорично против създаването на арбитраж към БМК, две изказвания, съдържащи сериозни съмнения относно неговата ефективност, както и някои „подводни камъни” по фарватера на старата идея, разкрити в хода на дискусията, оформиха здравословна „опозиция”. Според нея българският арбитраж ще е малко ефективен, когато едната страна в спора е зад граница. А по своята същност морският бизнес (особено шипънгът) е международен. Естествено е спорещите страни да търсят решение в признат, авторитетен, опитен арбитраж, каквито от години има по света, а не в прохождащ български аналог. „Арбитражната” клауза е утопия, с която никой мощен товародател не би се съобразявал, нещо повече – типовите им договори диктуват условията си на корабособстваници, оператори, брокери и т.н. по цялата транспортна верига. Арбитражът е недържавен, институционален и едностепенен, което има и своите неудобства, наред със „заробването” на арбитрите.
И поддръжниците, и опонентите на бъдещия Морски и речен български арбитраж са обединиха около надеждата, че неговото създаване няма да е поредния провален опит, нито далечно от практиката академично упражнение, че е необходима преработка на проекта за устав, създаването на негова база на ясен и работещ правилник, популяризиране на възможността за извънсъдебно решаване на споровете предимно между българските фирми, особено на тези по река Дунав, завоюване на авторитет в региона, усъвършенстване на специфичното законодателство и т.н. Успехът на идеята е в пряка връзка с кондицията на самата БМК, на която положително ще повлияе очакваното приемане на ИМПЛ за член на камарата. По пътя си към нея юристите дори видяха логическа необходимост от включване в названието й и на прилагателното „търговска”. С което отвориха работа на друга кръгла маса…Представителите на морския бизнес и на действащите юристи бяха ясни – все отнякъде трябва да се започне, резултатът зависи от нас, практиката е арбитър за ефективността на арбитража.
Източник: Валентин Димитров, Клуб ОКЕАН