Българска Морска Камара Bulgarian Chamber Of Shipping

Новини

К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на Българска морска камара: Българското знаме трябва да стане атрактивно за морския бизнес

К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на Българска морска камара: Българското знаме трябва да стане атрактивно за морския бизнес
Очаквам морската индустрия да намери своето достойно място сред приоритетите на предстоящото ни председателство на съвета на ЕС, твърди браншовикът
Публикувана: 21 Aug 2017 | 8:58 в.Черно море

Сред основните приоритети, които си поставя страната ни по време на предстоящото председателство на Съвета на ЕС, номер едно е растежът и конкурентоспособността. Морската индустрия е важна част от българската икономика, което определи и темата на нашия разговор с к.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на Българска морска камара.

- Какви са очакванията на морския бранш от предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС?

- Сигурен съм, че всички в нашата страна очакват с голяма надежда бъдещото председателство на България на Съвета на ЕС, което ще започне в началото на 2018 г. Това е огромна отговорност и изисква мобилизиране на всички сили за достойно представяне.Иска ми се да вярвам, че морската индустрия също ще намери своето достойно място сред основните приоритети на правителството по време на председателството. От години проблемите на морската индустрия се неглижират. Многократно чрез в. „Черно море” сме коментирали проблемите, с които се сблъсква морският бизнес. Известно е, че Българска морска камара организира  три национални конференции на тема „Морската и речната индустрия - основни икономически приоритети на Р България”.  Ефектът от тях беше нулев. Безспорно, като част от глобалната икономика и морската индустрия търпи негативите на световната криза, която се оказа много остра и продължителна, особено в тази сфера. Обаче в същото време почти нищо не се направи, за да облекчим морския бизнес. Продължаваме да настояваме за морска стратегия на Р България, но нея все още я няма.

- Какво е мястото на морската индустрия в политиката на ЕК?

- ЕС отделя изключително голямо внимание на морската политика на общността. Още през март 2005 г. ЕК представи съобщение относно ИМП (Интегрирана морска политика) за ЕС, в което се определят планираните цели за приемане на Зелена книга относно бъдещето на морската политика на съюза. През октомври 2007 г. комисията представи предложение за ИМП, известно като „Синя книга”, и съответен план за действие. Спирам се само на тези два документа, за да подчертая огромното значение, което отделя ЕС на морската индустрия. Така че не бива у нас повече да се подценява значението на морската индустрия, което може да се окаже фатално за нея.

Знаете, че до 1989 г. България беше една от авторитетните и уважавани морски страни. Тук искам да отворя една голяма скоба и да припомня заслугите на една легендарна личност к.д.п Васил Вълчанов, който си отиде на 102-годишна възраст съвсем наскоро, на 6 август т.г.  За съжаление, това, което той и неговите колеги постигнаха само в рамките на 6 години (1963 - 1969), дълги години беше в забвение. Много малко хора знаеха какво е постигнато за този кратък период в областта на морското корабоплаване. За съжаление, това се отнася и за голяма част  от морската общност, която доскоро съвсем малко знаеше за този изключителен  човек. През този кратък период, за който нищо не се говореше години наред, България се превърна в една от най-динамично развиващите се морски държави, да не кажа и най-динамичната в света. Постигнатото от „Тексим” се обсъжда в ООН, а комитетът УНКТАТ към ООН през 1968 г. предлага  моделът да бъде даден за пример на развиващите се страни. През 1968 г. капитан Васил Вълчанов е избран за председател на третата сесия на Комитета по корабоплаване към ООН. Огромно признание не само за него, а и за морска България.

 
- Основното в модела на икономическата групировка „Тексим” е било отварянето към икономическите механизми на пазарната икономика, нещо, което се заклеймяваше от комунистическата идеология у нас и затова за кратко време беше разгромена, нали?

- Точно така. Даже бих отишъл и по-нататък. Това, което „Тексим” е направил за търговския флот на България, няма аналог в световното корабоплаване. След  Втората световна война страната ни остава без кораби. „Тексим” успяват в рамките само на 6 години да закупят кораби, чийто тонаж достига почти един милион БРТ и това става без държавата да даде и един лев. Нещо уникално! И тези кораби оперираха на световния пазар, а страната ни се превръща наистина в световна морска сила.

- Значи не са верни ширещите се обяснения, че морската индустрия не се развивала заради неблагоприятните икономически условия в района на Черно море, което е затворен басейн?

- Категорично не мога да се съглася, че причините са в това, че Черно море е затворен басейн и в слабите икономически връзки в региона. България отдавна е равноправен член на ЕС, най-голямата икономическа общност и това ни дава огромни възможности.

Икономиката и корабоплаването са взаимно свързани. Едното е функция от другото. За съжаление, много малко останаха корабите, които продължават да плават под българско знаме. Това автоматично влияе върху приходите в държавната хазна. Отдавна забравихме златното правило в морската търговия: купувай FOB, продавай CIF. Купувай FOB означава да се купува стоката, натоварена на борда на кораб, плаващ  под българско знаме. Продавай CIF означава да продаваш стоката, натоварена на кораб под българско знаме. Днес, когато почти не останаха кораби, които да плават под българско знаме, вносът и износът на държавата се осъществяват от кораби, плаващи под чужди флагове. Не знам някой да е правил сметка каква е загубата за държавата. И точно тук проличава липсата на морска стратегия, липсва интегрирана морска политика, която да обедини и да помогне за развитието на секторните политики.

- Каква би могла да бъде ролята на морските институции в тази насока?

- Това е големият въпрос. Давам си сметка, че изграждането на  модерна морска администрация не е лесно. Има много както обективни, така и субективни пречки. Няма никакво съмнение, че институциите трябва да работят в синхрон с бизнеса и браншовите организации. За съжаление, много рядко се търси нашата помощ. Една от институциите, която има пряко отношение към морската индустрия, е ИАМА. Тя е и най-пряката връзка между правителството и бизнеса. Тя трябва да е генераторът на процесите, които да подпомагат развитието на  морския бизнес.

- Очаквате ли интелектуалният и професионален морски потенциал да бъдат ангажирани по някакъв начин за намиране на работещи решения, а не да продължава постарому всеки да дърпа чергата към себе си и накрая никакъв резултат?

- Този въпрос също многократно сме  дискутирали на страниците на в. „Черно море”. Факт е, че много рядко се обръщат към нас. Нерядко научаваме постфактум за решенията на институциите, които имат отношение към морското законодателство. От години настояваме ЗМПВВППРБ да се пренапише. Това е един закон, който само в продължение на няколко години претърпя десетки изменения. Същото се отнася и за КТК.

Такъв подход не само че не помага, а вреди на бизнеса. Като изключително лошо законотворчество бих посочил прословутата Наредба 10 от 31 март 2014 г. за обхвата, съдържанието, изработването, одобряването и изменението на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт. Когато тя стана факт, подготвихме становище и го изпратихме в министерството. Защото тази наредба създаде огромно напрежение най-вече за специализираните пристанища. Наложи се да поканим тогавашния министър на ТИТС Николина Ангелкова. Срещата се проведе в  Дома на моряка във Варна. След това тя ни изпрати писмо с  указания как Наредба 10 да се прилага към специализираните пристанища, което значително улесни самия процес. Какво пречеше преди приемането й да бъде представена за широко обсъждане, бизнесът да си каже мнението? Морското ни законодателство наистина се нуждае от сериозна ревизия.

За проблемите на морската ни индустрия наистина има и обективни причини - изключително тежката и дълга икономическа криза. Знаете, че много наши корабособственици фалираха по тази причина. Но кризата вече затихва и се забелязва сериозно съживяване на пазара. Сега би трябвало бързо да се създадат адекватни условия за съживяването на този бизнес и у нас. Ако не го направим, няма да има оправдание.

Отново ще посоча за пример „Тексим”. Как те са успели навремето, при положение че и тогава проблемите не са били по-малко? Смятам, че тук разликата е в човешкия фактор. Имах щастието да посетя кап. Васил  Вълчанов няколко дни след като беше навършил 102 години и да разговаряме. Споделих пред него, че според мен уникалният опит на „Тексим” много по-късно бе приложен в Китай, който постигна забележителни успехи. „Тексим” е била 100% държавна фирма, която никога не е ползвала субсидии от бюджета, а само е внасяла в него огромни приходи. И вместо тези хора, истински патриоти, изградили морска България, да  получат заслужено признание от тогавашната ни държава, те бяха вкарани в затвора. Днес поне няма такива пречки от идеологически характер. Тогава какво остава?...

Стефан Денков
21 Август 2017, в. Черно море

 

Важно

Уважаеми приятели,

Вече е даден старта на работата на Центъра за работа с морската общност и медиация към Българската морска камара.

Центърът ще работи:

Вторник: 10:00 – 12:00   14:00 – 16:00
Четвъртък: 10:00 – 12:00   14:00 – 16:00

За контакти:

9000 Варна , пл.Славейков №1,
Пристанище Варна (Срещу Дирекция „Морска администрация“)
тел.:  052/ 692116 ,
моб.: 0885 967150,
е-mail: office@bcs.bg,
web: http://bcs.bg
 
В ПОДКРЕПА НА МОРЯКА И МОРСКИЯ БИЗНЕС...

Анкета

Да се премести ли ИА Морска Администрация от София във Варна?

Варна

разсеяна облачност

9°C

Събота

  • 08:06
  • 17:40
  • Max: 9°C
  • Min: 9°C
  • 93
  • 1014
  • 4,1
  • Неделя
    • 10°C
    • 8°C
  • Понеделник
    • 9°C
    • 7°C
  • Вторник
    • 10°C
    • 5°C

Валутни курсове

EUR EUR

1.95583

USD USD

GBP GBP

CHF CHF